Това е за тези, които винаги са стояли зад кулистите. За тези,които са насочвали прожекторите към сцената, гледайки я отстрани. За тези,които имат толкова за казване, но го пазят в себе си. Това е за всички вас! И искам да ви кажа само едно нещо: ,, Възхищавам ви се!" - защото хората, които само гледат, научават най-много. Аз самата предпочитам да гледам, вместо да участвам и това ми помогна да свикна с изненадите на живота. Но после се замислих отново.. и се запитах:  ,,Всеки има роля в този живот и трябва да я заеме. Защо тогава има хора, които се крият? Така не бягат ли от себе си?" Затова реших,че вече няма да се крия. Ще бъда себе си. Бих искала и всички останали,които никога не са се чувствали на мястото си, да се покажат,защото съм сигурна, че има какво да кажат. Всички ние имаме. Аз се показах. 
                                                                                                        Ваш ред е!