Чувството да си жив и едновременно мъртъв- моето чувство, моето състояние. Мога да виждам, чувам, говоря, пиша, да се движа, но не искам и нямам сили. Всичко се превръща в една мъгла. Чувам какво си говорят останалите, разбирам цялата същност на разговора, но не искам да го слушам, защото той е като едва доловим шепот в пространството- объркващ и главозамайващ. Виждам всичко, стоящо пред мен и го виждам ясно и точно, но цялата тази картина е някак чужда и подтискаща.....Усещаш, че си тук в момента, виждаш всичко пред себе си, но нямаш сили да възприемеш нещата- сякаш тялото ти е все още на земята, а душата ти вече е на път към звездите. Жив си, но се чувстваш като мъртвец....Тук си, но те няма.Чуваш, но не слушаш. Гледаш, но не виждаш......И така стоиш в тази будна кома. Не знаеш колко време е минало-секунди,минути,часове,дни...,но ти все още стоиш там и чакаш края на битката между живота и смъртта,чакаш, за да отидеш на един от двата свята....Чакаш....
           Жива съм, но ми се иска да не бях.....