Постинг
21.09.2017 22:48 -
За всички, които са преживели онзи вид раздяла....
Автор: lovewrite
Категория: Лични дневници
Прочетен: 442 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.09.2017 22:51
Прочетен: 442 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 21.09.2017 22:51
Ако съм научила нещо в този живот, то е да не се привързваш прекалено към нищо и никого. Да, може да ви звучи странно, дори глупаво, но всъщност е така. Привързаността води до силна любов, а любовта - до ново изпитание. Нямам нищо против предизвикателствата, напротив, обожавам ги. Но изпитанието да обичаш някого, е най- трудната задача на този свят. Не заради различията, не заради караниците или нещо от този род. Причината е далеч по - различна и трудна за разбиране. РАЗДЯЛАТА. Да, това е най- трудното в една връзка. Да се сбогуваш е нещо, което съм сигурна, че никой от нас не очаква с нетърпение. Не говоря за онзи тип привързаност, в която всичко приключва за една нощ, една седмица или месец. Не, не, имам предвид онази любов, ранима и истинска като нищо друго. Онази любов, която и най- великите поети трудно ще опишат, тази, която ще ти позволи да разбереш смисъла на живота, тази, за която всеки е чувал, но не иска да вярва. Как можем да преживеем моментът, в който ще се разделим с любимите си хора.
Не можем. Нищо не може да ни подготви за най-трудното сбогуване, което продължава вечно- Смъртта. Тя идва бързо, промъква се като сянка в нощта. Един миг я няма, а в следващия е изчезнала, открадвайки една част от нас. Но това е ,,Кръгът на живота"- едно нещо си отива, за да направи път на друго- ново и различно.
И въпреки всичко, трябва да знаем, че Смъртта е само портал към един друг свят. И колкото и да не ни се иска, човешката памет е твърде малка, за да запази образите, гласовете, разговорите и преживяванията ни с всеки отделен човек в нашия живот. С времето много от случките, които помним, избледняват. Единственият начин да не забравим спомените, е да говорим с любов за близките, които вече не са сред нас.
Раздлялата с близък е трудно поносима, но не и невъзможна. Питате защо? Ето го и отговорът- мъртвите са сред нас, ние не ги виждаме, но те са тук. Те са тук и винаги ще бъдат. Винаги ще бъдат в онази част от нашето сърце и ще си тръгнат само ако вече не са ни нужни. А дотогава знайте, че не сте сами!
Специално за хората, борещи се със загуба на любим човек- с вас съм!
Не можем. Нищо не може да ни подготви за най-трудното сбогуване, което продължава вечно- Смъртта. Тя идва бързо, промъква се като сянка в нощта. Един миг я няма, а в следващия е изчезнала, открадвайки една част от нас. Но това е ,,Кръгът на живота"- едно нещо си отива, за да направи път на друго- ново и различно.
И въпреки всичко, трябва да знаем, че Смъртта е само портал към един друг свят. И колкото и да не ни се иска, човешката памет е твърде малка, за да запази образите, гласовете, разговорите и преживяванията ни с всеки отделен човек в нашия живот. С времето много от случките, които помним, избледняват. Единственият начин да не забравим спомените, е да говорим с любов за близките, които вече не са сред нас.
Раздлялата с близък е трудно поносима, но не и невъзможна. Питате защо? Ето го и отговорът- мъртвите са сред нас, ние не ги виждаме, но те са тук. Те са тук и винаги ще бъдат. Винаги ще бъдат в онази част от нашето сърце и ще си тръгнат само ако вече не са ни нужни. А дотогава знайте, че не сте сами!
Специално за хората, борещи се със загуба на любим човек- с вас съм!
Климатичният удар върху Северна Америка...
Една нова книги за Самоков
"Циркони" ще ударят центровете...
Една нова книги за Самоков
"Циркони" ще ударят центровете...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 5